Манастирът „Свети свети Константин и Елена“ се намира на около 10 километра североизточно от град Варна. Не се знае кога е бил основан манастирът. Народните приказки разказват, че през 16 век тук живеело монашеско братство, а основаването на манастира е свързано с чудотворната икона на покровителите на християнството Свети Константин и Света Елена и лечебния извор. До днес изворът е запазен и се намира точно зад светия престол в параклиса. Казва се, че молитвите на хората, които идват там, получават изцеление за това, от което се нуждаят. До средата на 20 век църквата е била охранявана от стара параклисна икона на двамата светци.

Най-ранната писмена информация за историята на манастира датира от 18 век и е написана в книгата „Писма от България“ от руския пътешественик Виктор Тепляков през 1832 г.

История

По време на руско-турската война през 1828 г. манастирът бил разрушен. Няколко години по-късно благодарение на усилията на двама братя епископски – Теодосий и Агапий, започва реконструкция. Околностите на манастира били с плътен стар горски масив, което го правило трудно достъпен. Монашеските квартали не били много оживени. Това е помагало за пълното уединение при практикуването на християнската култура. След като двамата епископски монаси започнали да обитават манастира, местното население започнало да преобразява околните местности в земеделска земя със собствен труд. Част от дохода от земеделската работа и милостинята на хората от село Кестрич се използвали за изграждане на църкви в близките села. Използвани са съшо така и за поддържане на училища, помощ за бедните и др.

До създаването на Българската екзархия през 1870 г. Варна била главно седалище на гръцкия епископ. Манастирът бил под юрисдикцията на гръцкия патриархат. Независимо от този факт монахът Теодосий провеждал богослужения на български език с изключение на големите празници.

След политическите промени в България се води борба за възстановяване на бившите земи на манастира. Тази борба продължава и до днес. Манастирът е причината да курортът носи името „Свети свети Константин и Елена“ и е в близост до курорта „Златни пясъци“ и Аладжа манастир.

Ако желаете да посетите манастира „Свети свети Константин и Елена“, можете да се възползвате от My Rent a Car, като вземете автомобил по ваш избор навсякъде от летище Варна, самия център, Златни пясъци, Свети свети Константин и Елена, Слънчев ден или други места във Варна.

Паметникът на приморците, паднали в Сръбско-българската война, е официално открит на 25 септември 1894 година. Неговото изначално място бе пред катедралата. Средствата за изграждането на паметника са били събрани от офицерите, служещи във военноморската дивизия.

Изграждането на Паметникът на приморците е финансирано от общинския съвет и под контрола на инженер Павел Каракулаков. Изграждането на паметника отнема от начало до край около пет месеца. Поставени са четири плочи, от които едната има исписани имената на 54-те войници, които са загинали. Отпред на паметника е поставен кръст, а под него е поставен текст със значението на паметника.

Според традицията служба за откриването е водена от митрополит Симеон. Княз Фердинанд с майка си и съпругата му лично присъствли на откриването. Паметникът е нямал ограда тогава, тъй като семейството на Фердинанд дарило 4000 лева, за да се довърши. Била е изградена циментова основа, бяли поставени снаряди с диаметър 28 мм в четирите ъгъла, които били обгърнати с вериги, както и четири снаряда с диаметър 20 мм в средата между по-големите. През 1995 година паметникът е преместен на текущото си място близо до сърцето на града, между общината и Археологическия музей на Варна, близо до центъра на Варна. През 2019 Паметникът на приморците претърпява ремонт.

Ако искате да посетите паметника, можете да използвате услугите на My Rent a Car и да наемете автомобил по ваш избор от всяка точка във Варна – летище, център, Златни пясъци, Св. св. Константин и Елена, Слънчев ден или други точки във Варна.

Паметникът на цар Калоян е изграден благодарение на идеята на адмирал Христо Контров. Намира се в центъра на Варна, в близост до катедралата. Подготовката за изработването и поставянето на паметника започна през 2007 г. Работниците, отговорни за изграждането на паметника и неговия дизайн са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и архитект Милен Маринов.

Голямата бронзова статуя на конницата е отлята в София и транспортирана до Варна. Всички метални материали са подарени от Министерството на отбраната във формата на стопени обшивки от използвани куршуми. Статуята на коня на цар Калоян е класическа, символизираща триумфа на владетеля над византийската гарнизон защитаващ Варна. Фигурата сочи на запад и изобразява царя с бойна екипировка и издигната дясна ръка с меч. Общата височина е 8 метра.

Четирите стени на мраморната основа са украсени с бронзови резби, които показват някои от забележителните моменти по време на неговото управление. Завладяването на Варна от български войници през 1201 г., победата над кръстоносническата армия до Одрин през 1205 г., както и пленението на латинския император Бладуен от Фландрия, и сцената на коронацията на цар Калоян от представителите на папа Инокентий III, са изобразени в хронологичен ред. Цар Калоян е единственият български владетел, коронован с католическиата титла „крал“.

Паметникът на цар Калоян е открит през декември 2008 г. с церемониална служба, председателствана от варненския епископ Кирил. Много граждани, както и чуждестранни дипломати и политици, са присъствали на откриването на паметника.

Местоположението на паметника е в сърцето на центъра на града. Достъпен е пеша, с наем на автомобил, такси, обществен транспорт и по същество всеки вид транспорт. Ако искате да посетите паметника на цар Калоян, можете да използвате My Rent a Car и да посетите парка, като вземете кола по ваш избор от летище Варна, център Варна, Златни пясъци, Св. Св. Константин и Елена, Слънчев ден или други места във Варна.

Археологическият музей помага да се съхрани споменът за многобройните култури, които са се развивали и пресичали по тези земи в страната и града, изпълнени с история. Намира се в центъра на града и съвсем близо до сградата на община Варна и региона.

Музеят е основан през 1887 г. от братята Шкорпил. Сградата, в която се помещава музеят в момента, е построена в късен бароков стил на два етажа. Първоначално сградата е построена с цел да бъде девическо училище в периода 1892-1898 г. Формата ѝ е квадратна с обширна външна площ. Експозиционните площи са 2150 кв. м, а библиотеката и детският музей са отделени.

Артефактите са от широк период от време, тъй като произхождат от епохата на палеолита (около 100 000 години преди Христа) до Средновековието. Най-големите мезолитни колекции от кремъчни ножове в Югоизточна Европа, антични теракоти, лампи и стъклени съдове. Най-ценните артефакти произхождат от Варненския енеолитен некропол. Намерен е по време на строителни дейности в западната индустриална зона на града през 1972 г. Скоро некрополът се превръща в сензационна находка, чието значение надхвърля границите на древната история на днешна България. Досега са открити общо 294 гроба, а златните предмети в тях са над 3000 и са с общо тегло над 6 килограма. Златните артефакти са 38 различни вида, медните – над 160, кремъчните – над 230, а 90 са от камък и мрамор. Около 1100 гривни, апликации и др. са изработени от черупките на средиземноморски мекотели.

Освен некропола, в музея се намират уникални артефакти от елинската, римската и късноантичната епоха. В него има над 2000 златни, сребърни, бронзови и медни монети. В шестте зали се намират 150 религиозни икони, което е втората по големина колекция в България след тази в Националния исторически музей в София.

Музеят разполага с обществен транспорт наоколо и е чудесно място за взимане на кола под наем във Варна. Можете също така да наемете автомобил във Варна чрез My Rent a Car с пункт за взимане от летище Варна, центъра на Варна, Златни пясъци, Св.Константин и Елена, Слънчев ден или други пунктове във Варна и да посетите това страхотно място.